Съвременната концепция за сектора и исторически преглед: юни 2010г

Стабилността на лекарствоснабдяването и дистрибуционната структура e гаранция за осигуряване на достъпността, безопасността и терапевтичните резултати, особено по време на глобална икономическа и финансова криза.

Голяма и модерна дистрибуторска фирма като „Търговска Лига Национален Аптечен Център” АД прави доставки на лекарствени продукти и медицински консумативи до всички лицензирани аптеки и болници в страната. Тази на пръв поглед лесна управленска и логистична дейност изисква изключителни възможности за прогнозиране и планиране на потреблението, напреднали знания и опит във фармацията и световната търговия, синхронизирано управление на огромна специализирана транспортна организация и автоматизация на складовото стопанство, денонощни доставки и мощен компютърен капацитет, рекрутиране и задържане на талантливите специалисти от целия спектър на необходимата комплексна експертиза.

Управлението на финансовия риск и умението да се разрешават различни по характер спорове са критично важни за дейността, особено в България, пострадала от хронична финансова и структурна криза в здравеопазването, повсеместна корупция и недалновидни политически решения.

Финансовата и регулаторна несигурност, ниският марж и малката норма на печалбa и общественият натиск при възникване на кризисни ситуации изискват изключително балансирано ръководство на дистрибуторската дейност. Най-често срещаната дилема в управлението на дейността е съвместяването на непрекъснато лекарствоснабдяване, на животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти, с оцеляването на организацията при задълбочаващо се и циклофренично нефинансирано търсене.

В тази обстановка повечето български дистрибутори докладват отрицателен финансов резултат за 2009 г, а Търговска Лига е с положителен финансов резултат – печалба 10‘736‘000 лева преди облагане с данъци. Търговска Лига е безспорно най-големият вносител и доставчик на ваксини в страната с оборот близо 11 милиона лева от общо 26 милиона пазар.

Субсекторът на лекарствоснабдяването и лекарстворазпространението (дистрибуцията на лекарства) винаги е подценяван и недостатъчно зачитан в българското обществено говорене. Тон за това негативно отношение към търговията с лекарства дадоха редица саморасли политици, отгледани в командната икономика на социализма и изявявали се през последните 20 години на мъчителния национален преход главно със своята алчност и въпиющо невежество.

***

Дистрибуцията на лекарства е капиталово интензивен и инвестиционно обременен бизнес, понесъл тежки негативни последици от обективни кризи или субективни грешни решения. Нецикличният бизнес модел на тази дейност има стабилизиращо въздействие, но то надделява само при условие че всяка отделна фирма-участник балансира добре апетита за растеж с въздържанието от поемане на необосновани рискове.

Реимбурсната система в България, въведена от 2000 г и цялата структура на достъпност на лекарствените продукти в страната до юни 2009 г практически се осигуряваше и гарантираше от дистрибуторските компании. Дотогава тази система включваше договаряне между НЗОК от една страна и производители, дистрибутори и аптеки от друга.

По определена процедура всяка година се сключваха рамкови споразумения между касата и производителите. На следващ етап се сключват споразумения и с дистрибуторите, като последната стъпка в договарянето е подписване на договори между РЗОК и аптеките, които ще отпускат одобрените за реимбурсиране лекарствени продукти.

Медикаментите, които се реимбурсират напълно и представляват над 65% от общите разходи на НЗОК за лекарства за домашно лечение се заплащат директно на оторизираните от производителя дистрибутори, като снабдяването на аптеките е на консигнационен принцип.

Тази структура на лекарстворазпространение работеше сравнително добре над седем години, защото финансовата тежест на просрочените плащания от НЗОК и осигуряването на складова наличност на медикаменти в аптеките се понасяше основно от дистрибуторите и по-малко от производителите. Те балансираха добре своята събираемост от аптеките и от НЗОК чрез гъвкава система от предвидими банкови кредити, използване на собствен оборотен капитал и търговски отстъпки от производителите.

През периода 1994-2007 г Търговска Лига оперираше 23 регионални бази в България и над 50 консигнационни склада на водещи световни производители и така осигуряваше изпълнението на 3 500 доставки в денонощие – рекорд никога не подобрен след това.

***

С приемането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г и реформирането на данъчната система, повечето производители създадоха свои дистрибуторски филиали в България и търговията на едро се дисперсира. Раздели се функцията на вносител от логистичната национална дистрибуция.

След години във функцията на безлихвен кредитор на българското здравеопазване и особено на държавните болници, Търговска Лига преоцени рисковете в новите условия, консолидира своите капиталови позиции и пренасочи фокуса на дистрибутивната организация към пазарните изследвания и модерната комуникация в здравеопазването. Tази преориентация се наложи и поради атаката на корумпираната клика в Министерството на здравеопазването и НЗОК в периода 2006-2009 г. Търговска Лига запази огромния си организационен, експертен и транспортен потенциал и се превърна в най-често избирания партньор за пазарно проникване.

През второто тримесечие на 2009 г, по политически съображения на отиващото си правителство и с цел да заложи “финансова бомба със закъснител”, беше приета новата наредба за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти за домашно лечение от НЗОК. С нея и за посочените користни цели се направи голямо отстъпление от добре изградената структура на лекарстворазпространението и се предизвика хаоса в лекарствоснабдяването през последното тримесечие на 2009 г и първото на 2010 г. С под 4% реални разходи за здравеопазване от БВП през 2009 г България е на последното 27мо място в Европейския съюз и остава страната с най-болно и най-бедно население в Европа.

Тази тенденция се задълбочи през втората половина на 2009 г, когато позитивният лекарствен списък се превърна и в реимбурсен списък. Този акт разруши договорните отношения между НЗОК и производителите и доставчици на лекарства, като практически премахна възможността на Касата да управлява собствения си бюджет за реимбурсирани лекарствени продукти.

Комисията по Позитивен лекарствен списък определя както кои лекарствени продукти да се включат, така и какви ще бъдат нивата на реимбурсация, референтните цени и стойността, която ще заплаща НЗОК. Единствените договорни отношения, които бяха запазени са между РЗОК и аптеките.

Промени се и начинът на снабдяване, отпускане и заплащане на напълно безплатните продукти. Премахна се консигнационният принцип на работа в аптеките, които отново нямат право да начисляват законово определените надценки и да формират печалба, но вече имат задължението за цялостно финансиране на стоковите наличности и отложените плащания на касата. Аптеките трябва да закупуват медикаментите за своя сметка, да отпускат част от тях, да ги отчитат на РЗОК и съответно фактурират с минимален двумесечен период на отложено плащане.

В същото време дистрибуторите прекратиха отпускането на подобен безлимитен кредитен ресурс на аптеките, защото не получават никакви гаранции за отпуснатите на кредит лекарствени продукти. Главните негативни последици от разрушената дистрибуторска структура са тежък дефицит на животоспасяващи и животоподдържащи лекарства през 2010 г, закриване на над 1000 аптеки и ограничена достъпност на пациентите, при повишени разходи за транспорт и всички рискове, произтичащи от нередовния прием на предписани медикаменти.

Основната причина за предизвиканата лекарствена криза са вредоносните решения на ръководните органи на Министерството на здравеопазването и НЗОК през този период, което предизвика ликвидна криза на дистрибуционния пазар, пряко отразяваща се в дефицит на лекарствени продукти в аптеките и болниците. Дистрибуторът Хигия се оттегли и в резултат има затихващи функции.

***

Действащата Наредба №39 от 13 септември 2007 г за принципите и изискванията за Добрата дистрибуторска практика, издадена на основание Чл 198 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, продължава да регламентира условията и реда, по който работят лекарствените дистрибутори в България.

Търговска Лига беше първият български дистрибутор, който въведе добрата дистрибуторска практика още през 1996 г, преди приемането на първата наредба и затова стана първият източноевропейски член на GIRP. Жизнено важната връзка между производители, аптеки и пациенти се осъществява при спазване на принципите на споделената отговорност за качество и безопасност на лекарствените продукти и своевременната достъпност.

Изискванията към дистрибуторите съгласно този стандарт включват регистриране и проследяване на движенията на всяка лекарствена опаковка и партида, доставки на лекарствата до аптеките режим 24 часа/7 дни, осигуряване на условия за съхранение и транспорт на лекарства, изискващи специални условия, поддържане на информация относно качеството на лекарствените продукти и условията за съхранението им, предоставяне на информация на Изпълнителна агенция по лекарства за всички извършени продажби и клиенти, въвеждане на стандартни оперативни процедури за извършените дейности, осигуряване на система за безопасност и изтегляне от пазара на лекарствени партиди, поставяне на отличителни маркировки, когато се изискват от НЗОК и др.

Бързината и качеството на дистрибуторската дейност са винаги пряко свързани с достъпността и безопасността на лекарствените продукти, чрез които се гарантират терапевтичните резултати. Ето защо още през 1998 г Търговска Лига въведе пълна автоматизация на комисионирането на заявките и организира огромна за България автотранспортна флота от над 700 лекотоварни и тежкотоварни превозни средства.

Обучени бяха редица млади специалисти от почти всички области на знанието и в цялата страна да работят в голяма и модерна организация. Стана популярно понятието “Университет Търговска Лига” – в България няма фирма в областта на лекарстворазпространението и лекарствоснабдяването, а и в областта на промоцията и маркетинга на лекарства, в която да не работят хора, обучени в Търговска Лига.

С признатото качество на своя мениджмънт, Търговска Лига е основен партньор на световните производители на лекарства и най-често избираният български дистрибутор за реализиране на пазарно проникване на продукти под патентна защита и провеждане на информационно-разяснителни кампании, насочени към българските лекари и обществените фондове.